katenstain (Екатерина Глухова)
157 188
1.07.2011 г., 10:07 ч.

Изгубен 

  Поезия » Философска
556 0 3

Изгубен

Душата е
съзнанието на материята.
Димът излита,
болката витае.
Изчезва същността,
без следа остава пътят.
Самотата се спуска доволна.

Сълзи без мъка.
Празнина без душа.
Чувства без мечти.
Дъждът вали - локви.

Тишина звучи в нощта...
Без смисъл...
Без тяло...
Без душа...
Музика...
Студенина...
Омраза...

Вървиш, спъваш се
и падаш.
Дали ще имаш силите
да се изправиш?
А може би
желанието го няма.
Чакаш помощ,
но, уви, 
не идва никой.
Сам си разбери!

Мислиш,
не разбираш себе си дори.
Чудиш се дали си жив.
А може би умрял си ти отдавна
и всичко това е заблуда.

Просто забрави!
Няма смисъл.
Откажи се.
Вече си потънал
в своя Ад
и няма връщане назад!

© Екатерина Глухова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??