Jul 1, 2011, 10:07 AM

Изгубен

763 0 3

Изгубен

Душата е
съзнанието на материята.
Димът излита,
болката витае.
Изчезва същността,
без следа остава пътят.
Самотата се спуска доволна.

Сълзи без мъка.
Празнина без душа.
Чувства без мечти.
Дъждът вали - локви.

Тишина звучи в нощта...
Без смисъл...
Без тяло...
Без душа...
Музика...
Студенина...
Омраза...

Вървиш, спъваш се
и падаш.
Дали ще имаш силите
да се изправиш?
А може би
желанието го няма.
Чакаш помощ,
но, уви, 
не идва никой.
Сам си разбери!

Мислиш,
не разбираш себе си дори.
Чудиш се дали си жив.
А може би умрял си ти отдавна
и всичко това е заблуда.

Просто забрави!
Няма смисъл.
Откажи се.
Вече си потънал
в своя Ад
и няма връщане назад!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Глухова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...