katenstain (Екатерина Глухова) katenstain (Екатерина Глухова)
9 156
Jul 1, 2011, 10:07 AM

Изгубен

762 0 3

Изгубен

Душата е
съзнанието на материята.
Димът излита,
болката витае.
Изчезва същността,
без следа остава пътят.
Самотата се спуска доволна.

Сълзи без мъка.
Празнина без душа.
Чувства без мечти.
Дъждът вали - локви.

Тишина звучи в нощта...
Без смисъл...
Без тяло...
Без душа...
Музика...
Студенина...
Омраза...

Вървиш, спъваш се
и падаш.
Дали ще имаш силите
да се изправиш?
А може би
желанието го няма.
Чакаш помощ,
но, уви, 
не идва никой.
Сам си разбери!

Мислиш,
не разбираш себе си дори.
Чудиш се дали си жив.
А може би умрял си ти отдавна
и всичко това е заблуда.

Просто забрави!
Няма смисъл.
Откажи се.
Вече си потънал
в своя Ад
и няма връщане назад!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Глухова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0