Изгубен...
* * * *
ИЗГУБЕН...
Една комета в мен чертае
орбити на кървави планети,
където в бездиханността витаят
небитиета от неписани куплети.
С лъчите си огряла мрака
на една отминала безбрежност,
в която там душата чака
с ръце, протегнати за нежност.
И храмове градят сълзИте,
и бият катедрално в мен камбани,
и митове кънтят в ушите ми
с верижен звън, на болки оковани.
Които блъскат се в стените,
горят и леденеят - сиви,
покълват спомени в очите ми,
... танцуват в черно - самодиви...
Изгубен във лъжовните причастия,
събирам се, разчупен на парчета
И давя се в изтръпнали пристрастия,
и тъна сред забравата на "Лета"...
* * * * *
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Желязков Все права защищены
