elenasim1 (Елeна)
1 178

16 нояб. 2010 г., 15:41

Изгубен свят

Поэзия

631 0 2

Свят изгубен в пределите на Ада,

хора-машини в преследване на власт,

природа губеща... запада,

под допира на човешката паст.

Няма насита, няма наслада,

омърсени мисли, души без зов,

самата Земя ще ни даде награда,

погубвайки ни во веки веков.

Въпроси без отговори тежат в гърдите ми.

Накъде върви светът?

Кажи ми ти? Изтрий сълзите ми.

Докога ще ме яде страхът?

Искам коренът дърво да стане,

водата чиста в реките да тече,

дете дете за ръка да хване

и болката завинаги да спре.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0