Свят изгубен в пределите на Ада,
хора-машини в преследване на власт,
природа губеща... запада,
под допира на човешката паст.
Няма насита, няма наслада,
омърсени мисли, души без зов,
самата Земя ще ни даде награда,
погубвайки ни во веки веков.
Въпроси без отговори тежат в гърдите ми.
Накъде върви светът?
Кажи ми ти? Изтрий сълзите ми.
Докога ще ме яде страхът?
Искам коренът дърво да стане,
водата чиста в реките да тече,
дете дете за ръка да хване
и болката завинаги да спре.
© Елeна All rights reserved.