Nov 16, 2010, 3:41 PM

Изгубен свят

  Poetry
629 0 2

Свят изгубен в пределите на Ада,              

хора-машини в преследване на власт,                

природа губеща... запада,          

под допира на човешката паст.

 

Няма насита, няма наслада,       

омърсени мисли, души без зов,       

самата Земя ще ни даде награда,      

погубвайки ни во веки веков.

 

Въпроси без отговори тежат в гърдите ми.         

Накъде върви светът?                   

Кажи ми ти? Изтрий сълзите ми.         

Докога ще ме яде страхът?

 

Искам коренът дърво да стане,        

водата чиста в реките да тече,      

дете дете за ръка да хване              

и болката завинаги да спре.          

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елeна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...