Само в съня си мога да плача,

а когато те няма - съм като малко дете.

Омръзна ми да съм олицетворение на тишината.

За Коледа пак... ще си поръчам сърце,

което набързо да мога да разбия.

И пак ще ме боли... (Нали съм дете?!)

А душата... тя заприлича на пустиня,

частица щастие от чужди светове краде.

Очите ми бяха измачкани като хартия

и изгубвам се в спомените за "преди".

От днес със самотата започвам да изгнивам,

няма кой да ме спаси...

А тялото ми беше издраскано от думи,

впиващи се подкожно... сякаш са трески.

Да чуя името ти? Не мога! Вече съм глуха!

Ще видиш само как сърцето ми кърви...