В листата се ровя - претърсвам ги,

от кал са ми черни ръцете,

изсъхнали с нокти начупени,

душата - увяхнало цвете.

Изгубих се, себе си диря -

къде е онази различната,

която бе смях и любов -

сега ме владее себичната.

Тя само от лед е създадена,

незнаеща как да обича,

омраза към слънцето крие,

в сърцето доброто отрича.

И всеки ден нишки от себе си

разкъсва - и сълзи не рони,

решетки в очите е сложила -

с ехидна усмивка ги гони...