Изгубена
613
0
0
В листата се ровя - претърсвам ги,
от кал са ми черни ръцете,
изсъхнали с нокти начупени,
душата - увяхнало цвете.
Изгубих се, себе си диря -
къде е онази различната,
която бе смях и любов -
сега ме владее себичната.
Тя само от лед е създадена,
незнаеща как да обича,
омраза към слънцето крие,
в сърцето доброто отрича.
И всеки ден нишки от себе си
разкъсва - и сълзи не рони,
решетки в очите е сложила -
с ехидна усмивка ги гони...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Петрова Всички права запазени
