2 dic 2012, 22:49

Изгубена

618 0 0

В листата се ровя - претърсвам ги,

от кал са ми черни ръцете,

изсъхнали с нокти начупени,

душата - увяхнало цвете.

Изгубих се, себе си диря -

къде е онази различната,

която бе смях и любов -

сега ме владее себичната.

Тя само от лед е създадена,

незнаеща как да обича,

омраза към слънцето крие,

в сърцето доброто отрича.

И всеки ден нишки от себе си

разкъсва - и сълзи не рони,

решетки в очите е сложила -

с ехидна усмивка ги гони...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...