4 мар. 2011 г., 23:06

Изгубена любов

1.3K 0 0
1. Сърцето ми сякаш гори,
като къс стара хартия.
Но да те търси не се умори,
мое щастие, моя стихия.

2. Сега съм сам, сред дъжда,
но не знам кога ще се върнеш отново
при мен.
Сега съм сам, сред дъжда,
от самота пленен.

Аз изгубих теб и всичко на този свят,
моя любима.

3. Сега съм сам, на пустия плаж,
и се надявам да се върнеш при мен.
И отново слънце да изгрей,
и отново птиче да запей.
И пак светът да се оцвети,
с тебе всичко да се промени.

4. Сам, на пуста скала,
чакам да дойдеш при мен.
И деня ми да озариш,
щастие да ми подариш.
И в градина, пълна с цветя,
да превърнеш пустата скала.

5. Сега на клада ще изгоря,
защото изгубих любовта.
Само това ще ме спаси,
от сивите и тежки без теб дни.

6. Къде, къде си ти сега,
да те погаля плавно с ръка
и кръвта в мен отново да бликне.
Къде, къде си ти сега,
да събудиш у мен любовта,
да пробудиш моя живот,
да отвориш към него нов вход
и да светне мойта луна,
да ме зарадва в нощта.

7. Моля те, върни се, върни се при мен,
да ощастливиш ти моя ден.
Щастието да почука на моята врата,
да ме избави на ада от пепелта.

Моля те, дай ми втори шанс,
моля те!

 


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирослав Начев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...