4.03.2011 г., 23:06

Изгубена любов

1.3K 0 0
1. Сърцето ми сякаш гори,
като къс стара хартия.
Но да те търси не се умори,
мое щастие, моя стихия.

2. Сега съм сам, сред дъжда,
но не знам кога ще се върнеш отново
при мен.
Сега съм сам, сред дъжда,
от самота пленен.

Аз изгубих теб и всичко на този свят,
моя любима.

3. Сега съм сам, на пустия плаж,
и се надявам да се върнеш при мен.
И отново слънце да изгрей,
и отново птиче да запей.
И пак светът да се оцвети,
с тебе всичко да се промени.

4. Сам, на пуста скала,
чакам да дойдеш при мен.
И деня ми да озариш,
щастие да ми подариш.
И в градина, пълна с цветя,
да превърнеш пустата скала.

5. Сега на клада ще изгоря,
защото изгубих любовта.
Само това ще ме спаси,
от сивите и тежки без теб дни.

6. Къде, къде си ти сега,
да те погаля плавно с ръка
и кръвта в мен отново да бликне.
Къде, къде си ти сега,
да събудиш у мен любовта,
да пробудиш моя живот,
да отвориш към него нов вход
и да светне мойта луна,
да ме зарадва в нощта.

7. Моля те, върни се, върни се при мен,
да ощастливиш ти моя ден.
Щастието да почука на моята врата,
да ме избави на ада от пепелта.

Моля те, дай ми втори шанс,
моля те!

 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослав Начев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...