Изгубена любов
Минавам пак по улиците стари,
за кой ли път кръстосвам ги, не знам.
Усмихват ми се тъжно светофарите,
познати хора махат ми с ръка.
Вали. Дъждът танцува по земята,
целува нежно моето лице
и сякаш, да отмие всяка болка
опитва се от моето сърце.
А някога със теб така вървяхме,
без цел и без посока - ей така.
И всяка наша стъпка в тишината
оставила е своята следа.
И всеки допир наш, и всяко чувство
във мене са стаени - и боли,
а казват всички - времето лекува,
но зная аз, че моят лек си ти.
Минавам пак по улиците стари,
тук някъде остана любовта...
И питам се - след всичко изживяно
дали ще я намеря. И кога?
за кой ли път кръстосвам ги, не знам.
Усмихват ми се тъжно светофарите,
познати хора махат ми с ръка.
Вали. Дъждът танцува по земята,
целува нежно моето лице
и сякаш, да отмие всяка болка
опитва се от моето сърце.
А някога със теб така вървяхме,
без цел и без посока - ей така.
И всяка наша стъпка в тишината
оставила е своята следа.
И всеки допир наш, и всяко чувство
във мене са стаени - и боли,
а казват всички - времето лекува,
но зная аз, че моят лек си ти.
Минавам пак по улиците стари,
тук някъде остана любовта...
И питам се - след всичко изживяно
дали ще я намеря. И кога?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Эоя Михова Все права защищены
