1 мая 2010 г., 18:21

Изгубена в теб

1.1K 0 2

Кой си – когато ме докосваш?

Кой си – когато си във мене?

Кой си – аз няма да си прося

    любовен плам, мечти и  време.

   Кой си – когато ме прегръщаш,

  сърцето щом полита с писък!

           Кой си... с най-нежното докосване?

     Кой си – че с обич ме насищаш?

Кой си, когато се изгубя...

   в очите ти с последната магия?

     Не ме търси, че няма да е просто!

  Аз себе си не искам да открия!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислава Дайлянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря,мила!Не съм побликувала досега.Не съм издавала но в родния ми град съм разпознаваема.Дали да се пробвам на Южна пролет?
  • ти пишеш невероатно защо не съм те чела харесва ми начина ,изразите,ритмиката невероятно простичко и красиво

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...