Изгубени

7 янв. 2005 г., 16:59

Поэзия

1049 0 2

Преследвахме мечтите си,

но отказахме да си повярваме.

Все гонехме и невъзможното,

но не погледнахме и в себе си,

а там бе скрит светът ни.

Препускахме по пътищата прашни

като на диви хубави коне

и не поспряхме даже малко

да кажем, че от чувствата боли,

да си разкажем как обичали сме ний.

До днес не сме намерили и вярната посока,

до днес изгубени във собствения свят.

Изстрадали души кого да молят?

Не вярват и в себе си дори!

Не вярват и в красивите мечти!