Изгубени
Преследвахме мечтите си,
но отказахме да си повярваме.
Все гонехме и невъзможното,
но не погледнахме и в себе си,
а там бе скрит светът ни.
Препускахме по пътищата прашни
като на диви хубави коне
и не поспряхме даже малко
да кажем, че от чувствата боли,
да си разкажем как обичали сме ний.
До днес не сме намерили и вярната посока,
до днес изгубени във собствения свят.
Изстрадали души кого да молят?
Не вярват и в себе си дори!
Не вярват и в красивите мечти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Йотова Всички права запазени
