Изгубени...
411
0
0
И пак онази мисъл...
Мисъл, а във нея ти
ти и онова отричане,
което търси своя детски смисъл,
търси смисъл и едно обичане,
обичане изгубено по пътя.
Бащите явно някой път се губят,
а пътищата някой път са стръмни.
Понякога децата също се изгубват,
а мислите им стават много тъмни.
А тъмното понякога ги плаши,
с чудовищата трудно се сражават
и непосилно е сами от тях да се спасяват.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михи Радкова Все права защищены
