Oct 10, 2018, 9:12 PM

Изгубени...

  Poetry
412 0 0

И пак онази мисъл...

Мисъл, а във нея ти

ти и онова отричане,

което търси своя детски смисъл,

търси смисъл и едно обичане,

обичане изгубено по пътя.

Бащите явно някой път се губят,

а пътищата някой път са стръмни.

Понякога децата също се изгубват,

а мислите им стават много тъмни.

А тъмното понякога ги плаши,

с чудовищата трудно се сражават

и непосилно е сами от тях да се спасяват.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михи Радкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...