Изгубеният ключ
В преследване на вятърни коне,
по пътя на нащърбеното щастие,
загубих ключа към едно сърце -
изчезна синьото на моят вятър…
В стремежа си да бъда съвършена
затворих нежните мечти във клетка
и тайничко, в омарата вечерна
отварях плахо здравата решетка…
Отказах се да бъда романтична
в света на празен смях и суета.
Отучих се влудено да обичам.
Пречупих се - среднощно не летя…
В съня ми днес не греят пламъци.
Обидени, звездите не танцуват.
По пътищата мои няма замъци -
сълзите ми безкрая не рисуват…
Цената на изгубеният ключ
е днес досадно скучна и продажна,
изпросена и дадена напук,
и евтина като пладнешка кражба….
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йорданка Господинова Все права защищены
