21 мар. 2006 г., 13:32

Изгубено съ 

  Поэзия
853 0 3

Една изгубена любов те мъчи ден и нощ,

Едно ранено,пронизано сърце от нож,

Забравена мечта,отминал спомен,

Дори и денят ти е отровен.

Нощта е тиха и спокойна,

А душата прaзна и ранена...

Горчиви сълзи се стичат по твоето лице,

Протягаш ти отново две ръце,

Искаш сърцето си да му дадеш,

Любовта .... ти не можеш да я спреш,

Часове и дни се вплитат,

Спомените бавно си отлитат,

Чакаш за теб слънце да изгрее,

Цяла вечност чакаш...но вече не ти се живее!!!!

Минават дни.месеци,години,

А душата ти крещи,

Пустиня празна е в сърцето ти сега,

В очите ти сълзи,в тях вижда се тъга...

Сама си ти на този свят,

А мислеше,че животът ти от любов е богат,

Ледено студена е твоята душа...

Минава време.....срещаш любовта,

Виждаш как към нея не отиваш,

Всичко е загубено...ти просто умираш!!!

© Елен Ривес Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??