Изгубено съ
Една изгубена любов те мъчи ден и нощ,
Едно ранено,пронизано сърце от нож,
Забравена мечта,отминал спомен,
Дори и денят ти е отровен.
Нощта е тиха и спокойна,
А душата прaзна и ранена...
Горчиви сълзи се стичат по твоето лице,
Протягаш ти отново две ръце,
Искаш сърцето си да му дадеш,
Любовта .... ти не можеш да я спреш,
Часове и дни се вплитат,
Спомените бавно си отлитат,
Чакаш за теб слънце да изгрее,
Цяла вечност чакаш...но вече не ти се живее!!!!
Минават дни.месеци,години,
А душата ти крещи,
Пустиня празна е в сърцето ти сега,
В очите ти сълзи,в тях вижда се тъга...
Сама си ти на този свят,
А мислеше,че животът ти от любов е богат,
Ледено студена е твоята душа...
Минава време.....срещаш любовта,
Виждаш как към нея не отиваш,
Всичко е загубено...ти просто умираш!!!Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елен Ривес Всички права запазени
