11 апр. 2006 г., 02:33

изгубено сърце2

1.2K 0 3

Сърцето празно бавно умира,

Сякаш неусетно живота си отива,

Обичаш страшно много,

Но след време съжаляваш дълбоко,

За всяка обич,за всяка сълза,

Плащаш огромна,безумна цена.

Живееш само за една мечта,

Но най-накрая,разбираш че и това е лъжа.

Търсиш любов голяма,

Търсиш...но любовта я няма!

Въпреки всичко продължаваш напред,

Но след време отново пронuзва те лед.

Дишаш нормално,но се задушаваш,

С усмивки празни ти се заблуждаваш.

За теб любовта е всичко,

Всичко....но нямаш нищо!
Знаеш,че всичко рано или късно си отива,

Че любовта не е вечна...тя просто умира!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елен Ривес Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Деиии, я вижте че 13 годишната отново се е справила блестящо
    Браво!!! 6
  • Е, и в английския. Предполагам и в други езици също. Но важното е че в българския наистина правилото е по-различно.
    Ако мога да си позволя една критика, която не искам да се възприеме като злобна забележка или заяждане. Изляла си много чувства на този лист, но си го направила по съвършено клиширан начин. Емоционалността не е основното в поезията, трябва да има и премереност. Търси ритъма.
    Не че съм експерт.
    Но може би търсиш откровение. В такъв случай коя съм аз, че да критикувам.
  • Само в руския език всяка строфа започва с главна буква. В българския, главна буква се пише само в началото на изречение.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...