ellen_rives (Елен Ривес) ellen_rives (Елен Ривес)
38
Apr 11, 2006, 2:33 AM

изгубено сърце2

  Poetry
1.2K 0 3

Сърцето празно бавно умира,

Сякаш неусетно живота си отива,

Обичаш страшно много,

Но след време съжаляваш дълбоко,

За всяка обич,за всяка сълза,

Плащаш огромна,безумна цена.

Живееш само за една мечта,

Но най-накрая,разбираш че и това е лъжа.

Търсиш любов голяма,

Търсиш...но любовта я няма!

Въпреки всичко продължаваш напред,

Но след време отново пронuзва те лед.

Дишаш нормално,но се задушаваш,

С усмивки празни ти се заблуждаваш.

За теб любовта е всичко,

Всичко....но нямаш нищо!
Знаеш,че всичко рано или късно си отива,

Че любовта не е вечна...тя просто умира!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елен Ривес All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • patenceto (Надя Георгиева)
    patenceto (Надя Георгиева)
    Деиии, я вижте че 13 годишната отново се е справила блестящо
    Браво!!! 6
  • redballoon (Мила Томова)
    redballoon (Мила Томова)
    Е, и в английския. Предполагам и в други езици също. Но важното е че в българския наистина правилото е по-различно.
    Ако мога да си позволя една критика, която не искам да се възприеме като злобна забележка или заяждане. Изляла си много чувства на този лист, но си го направила по съвършено клиширан начин. Емоционалността не е основното в поезията, трябва да има и премереност. Търси ритъма.
    Не че съм експерт.
    Но може би търсиш откровение. В такъв случай коя съм аз, че да критикувам.
  • кумеца (Румен Ченков)
    кумеца (Румен Ченков)
    Само в руския език всяка строфа започва с главна буква. В българския, главна буква се пише само в началото на изречение.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0