24 февр. 2015 г., 22:26

Изгуби ме

726 1 0

Не ми се плаче вече.

Пред теб... дори не ми се мълчи.

Дадох ти всичко,

в замяна получих лъжи.

Как да го кажа не зная,

но аз май си тръгвам от теб.

Май стигнахме края

към, който вървиме години наред.

Аз знам, че за теб не е тежко,

но мен леко ме стяга встрани.

Грешка - било е човешко,

но за твоите... не ми останаха прошки.

 

Е, довиждане мили.

С добро ме помни! 

Че тръгвам от теб...

Веднъж и ти ми прости. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сияна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...