24 февр. 2015 г., 22:26

Изгуби ме

729 1 0

Не ми се плаче вече.

Пред теб... дори не ми се мълчи.

Дадох ти всичко,

в замяна получих лъжи.

Как да го кажа не зная,

но аз май си тръгвам от теб.

Май стигнахме края

към, който вървиме години наред.

Аз знам, че за теб не е тежко,

но мен леко ме стяга встрани.

Грешка - било е човешко,

но за твоите... не ми останаха прошки.

 

Е, довиждане мили.

С добро ме помни! 

Че тръгвам от теб...

Веднъж и ти ми прости. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сияна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...