Feb 24, 2015, 10:26 PM

Изгуби ме

  Poetry » Love
728 1 0

Не ми се плаче вече.

Пред теб... дори не ми се мълчи.

Дадох ти всичко,

в замяна получих лъжи.

Как да го кажа не зная,

но аз май си тръгвам от теб.

Май стигнахме края

към, който вървиме години наред.

Аз знам, че за теб не е тежко,

но мен леко ме стяга встрани.

Грешка - било е човешко,

но за твоите... не ми останаха прошки.

 

Е, довиждане мили.

С добро ме помни! 

Че тръгвам от теб...

Веднъж и ти ми прости. 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...