Feb 24, 2015, 10:26 PM

Изгуби ме

  Poetry » Love
731 1 0

Не ми се плаче вече.

Пред теб... дори не ми се мълчи.

Дадох ти всичко,

в замяна получих лъжи.

Как да го кажа не зная,

но аз май си тръгвам от теб.

Май стигнахме края

към, който вървиме години наред.

Аз знам, че за теб не е тежко,

но мен леко ме стяга встрани.

Грешка - било е човешко,

но за твоите... не ми останаха прошки.

 

Е, довиждане мили.

С добро ме помни! 

Че тръгвам от теб...

Веднъж и ти ми прости. 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....