Велев1979 (Владимир Велев)
40 621
4 авг. 2024 г., 23:06

Изгубих себе си 

  Поэзия
139 1 8

                 Изгубих себе си

 

                              На А. 

 

Изгубих себе си… И аз не зная как.

Потънах някак тихомълком в ежедневие и мрак.

Очите си затворих за всичко цветно и красиво

И дадох път на всичко в мене що е нечовешки диво. 

 

Не ме оставяй в мрака, не ме прокуждай!

А всеки ден доброто в мен събуждай –

Със думи нежни и с любов от Бога,

Едва тогава да намеря себе си ще мога. 



 

© Владимир Велев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Доброто е светулката, която
    намира пътя посред тъмнината... Поздравления!
  • Дано да се изпълни желанието!
    "Помогни си сам, за да ти помогне Господ!"
  • Познато...
    Хубав призив.
  • Жив и здрав бъди, и благословен от Бога! Често се изгубваме, но Господ Иисус Христос ни намира, ако го търсим и му се молим от сърце.
  • Да, Жорка... Понякога се случва да се изгуби човек. Благодаря ти за прочита и коментара.
  • Случва се...
    Поздравявам те.
  • Благодаря, Петя! Не само за прочита и за любимо, а и за добрите думи. Както видя в стиховете по-горе, и аз и всички имаме понякога нужда точно от това. Наистина ти благодаря!
  • И аз....и аз се изгубих. Много силно усетих думите ти!
Предложения
: ??:??