На А.
Изгубих себе си… И аз не зная как.
Потънах някак тихомълком в ежедневие и мрак.
Очите си затворих за всичко цветно и красиво
И дадох път на всичко в мене що е нечовешки диво.
Не ме оставяй в мрака, не ме прокуждай!
А всеки ден доброто в мен събуждай –
Със думи нежни и с любов от Бога,
Едва тогава да намеря себе си ще мога.
© Владимир Велев All rights reserved.
намира пътя посред тъмнината... Поздравления!