23 июл. 2010 г., 15:25

Изгубих те завинаги

956 0 5

Когато се сетиш за мен,
ела и ми го кажи!
Върни ми, поне за миг,
тръпката от хубавите дни!

 

Припомни ми,
дори и на думи любовта!
Припомни ми,
каква беше нашата съдба!

 

Колко влюбени бяхме??
Как се държахме за ръце??
Целувките, прегръдките, любовта...
Тези мигове винаги ще бъдат
в моята душа!

 

Живота си бих дала,
за да върна всичко това!
Но несподелената любов
умира!

 

И сега самотна стоя в нощта!
Изгубих силата си да заспя...
Изгубих волята да си простя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гери Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....