Jul 23, 2010, 3:25 PM

Изгубих те завинаги

  Poetry » Love
958 0 5

Когато се сетиш за мен,
ела и ми го кажи!
Върни ми, поне за миг,
тръпката от хубавите дни!

 

Припомни ми,
дори и на думи любовта!
Припомни ми,
каква беше нашата съдба!

 

Колко влюбени бяхме??
Как се държахме за ръце??
Целувките, прегръдките, любовта...
Тези мигове винаги ще бъдат
в моята душа!

 

Живота си бих дала,
за да върна всичко това!
Но несподелената любов
умира!

 

И сега самотна стоя в нощта!
Изгубих силата си да заспя...
Изгубих волята да си простя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гери Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...