4 февр. 2009 г., 13:17

Изгубвам се за последен път 

  Поэзия » Любовная
506 0 6
Какво остава след спомена – лятото,
с хиляди звуци на щедри щурчета.
Влюбена нежност – за теб непонятното
виждане мое за снежни момчета.

Омаен изсипва се, искрящ звездопад,
който ни връща надежда, опора.
Няма да тръгнем с теб, Слънце, назад,
щом към небето отвежда ни взора.

Животът подреждаме в откъслеци – миг,
в който, светъл, светът ни изпява.
От снимките поглежда ни скъпият лик,
с любов ни засипва, топло ни става.

01.02.2009

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??