Feb 4, 2009, 1:17 PM
Изгубвам се за последен път
Какво остава след спомена – лятото,
с хиляди звуци на щедри щурчета.
Влюбена нежност – за теб непонятното
виждане мое за снежни момчета.
Омаен изсипва се, искрящ звездопад,
който ни връща надежда, опора.
Няма да тръгнем с теб, Слънце, назад,
щом към небето отвежда ни взора.
Животът подреждаме в откъслеци – миг,
в който, светъл, светът ни изпява.
От снимките поглежда ни скъпият лик,
с любов ни засипва, топло ни става.
01.02.2009
с хиляди звуци на щедри щурчета.
Влюбена нежност – за теб непонятното
виждане мое за снежни момчета.
Омаен изсипва се, искрящ звездопад,
който ни връща надежда, опора.
Няма да тръгнем с теб, Слънце, назад,
щом към небето отвежда ни взора.
Животът подреждаме в откъслеци – миг,
в който, светъл, светът ни изпява.
От снимките поглежда ни скъпият лик,
с любов ни засипва, топло ни става.
01.02.2009
© Мери Попинз All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Харесах!Поздрав!
-
Поздравчета!
-
харесах го!
-
...с любов ни засипва ...Красив стих , Меричка ! Поздрави !
-
Хареса ми,великолепно е!
-
С удоволсктвие прочетох, благодаря ти за което!
Сърдечно!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
