Изгубвам се за последен път

4 feb 2009, 13:17

Poesía » De amor

509 0 6

Какво остава след спомена – лятото,
с хиляди звуци на щедри щурчета.
Влюбена нежност – за теб непонятното
виждане мое за снежни момчета.

Омаен изсипва се, искрящ звездопад,
който ни връща надежда, опора.
Няма да тръгнем с теб, Слънце, назад,
щом към небето отвежда ни взора.

Животът подреждаме в откъслеци – миг,
в който, светъл, светът ни изпява.
От снимките поглежда ни скъпият лик,
с любов ни засипва, топло ни става.

01.02.2009

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

marielavip (Мариела Челебиева)

2009-02-04T19:08:58+02:00

Харесах!Поздрав!
petinka67 (Петя Кръстева)

2009-02-04T18:03:13+02:00

Поздравчета!
asizi (Nina Toshich)

2009-02-04T16:23:58+02:00

харесах го!
miri_miri (Мария Табакова)

2009-02-04T14:49:29+02:00

...с любов ни засипва ...Красив стих , Меричка ! Поздрави !
annci77 (Анна Петрова)

2009-02-04T14:29:04+02:00

Хареса ми,великолепно е!
Стойна_5912 (Стойна Стоянова)

2009-02-04T13:28:06+02:00

С удоволсктвие прочетох, благодаря ти за което!
Сърдечно!