Срещам Теб в свят магичен,

образът ти виждам в огледало.

Истински си – не мистичен,

животът започва отначало.

Влюбена съм лудо в теб,

сега съм цвете разцъфтяло,

а ти - единствен, различен,

открояваш се от общото цяло.

Усмивка грее на лицето,

светлина разлива се около мен.

Лирична песен пее сърцето,

незабравим, сладкодумен рефрен.

Кажи ми, че не си илюзия, само

плод на моята фантазия и стремеж,

да се докосна до твоето нежно рамо

и усетя дъха ти, разтърсващ ме като гърмеж.

Кажи ми, че това не е изкривено огледало,

отразяващо обратната действителност,

като миг измислен, покрит с наметало,

едва ли си антична забележителност.

Нека няма заблуда и изненада.

Нека няма болка, молитви и тъга.

Да си кажем право във очите истината,

да не допускаме да си загубим разсъдъка.

И, ако пътищата ни се разминават,

да потърсим смело нови светове,

животът и вярата остават,

да загърбим всичките си страхове.