Изкупен грях
Гледаш ме, либе, срещаш ме,
очи ми черни наблюдаваш.
Сега дома идваш, молиш ме...
Тук по-добре да не оставаш.
Откак по лани хвана гората
тежка болка нося във сърце,
мъка черна лежи на душата
и бледа сянка ми е на лице.
Непразна бях кога ти тръгна
аз да го кажа, тъй и не успях.
Лошо животът се преобърна,
от що, аз зная... Изкупвах грях.
Тежка плата за греха, що сторих,
остана празна майчина утроба.
Съдба злочеста дълго молих
и мене да прибере във гроба.
На друг орисана на младини,
аз избрах тебе да пристана...
Либе, тръгни си и не се върни.
Иди си. Живот не ми остана....
(а)
(цикъл "Звуци от старата ракла")
18.12.2007г
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анета Саманлиева Все права защищены
