Изкушение
И знам, че винаги, когато се замисля,
ненадейно, уж съвсем случайно,
ще изникваш истински, без да забелязвам,
а всъщност аз сама ще те намирам,
в постоянните си ежедневни настроения
и всеки път, когато ме погледнеш,
ще се възпламенявам от погледа ти,
неподозираща ставащото с мене
и все ми се струва, че е предопределено
сбъдването ни,
изнамирането ни,
събуждането ни заедно
и не мога да си го обясня,
не мога да си го представя случващото се,
но ми харесва
и, най-важното, не искам да си го обяснявам,
нито да свършва,
жадувайки отново да започна отначало с теб
и отново пак в края да оставам до теб,
надявайки се и съня ми да става полуреалност,
и да се усмихвам на сънуваните си блянове,
и неразбирайки истински всичко това,
околното ми се струва още по-неразгадано,
още по непознато, по- мистично
и за да се сбъдна отново във всеки един твой миг,
ще трябва да намеря чудотворния извор,
който сияе дори в моите сънища -
този, от който още не сме пили,
но мислено сме се изкушили...
© Светлана Тодорова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
чудотворен извор извира от сърцето ти, Светлана...
прекрасно стихотворение...сърдечно. -
Няма нищо по-истинско от това, което сме!
-
Много мило ми стана
Благодаря -
Радваш ме с коментара си, Огнян! Весело настроение и много красиви мигове да има около теб!
-
Браво!
Много ми хареса -
Права си Николина, не е грях..! Благодаря ти за включването, зарадва ме!
Веси, усмихна ме и се надявам и занапред да чувстваш все така стиховете ми..! -
Само по себе си изкушението не е грях...хареса ми
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Радвам се, че съм ти доставила това удоволствие!
portishead (Милен Пеев):
и знам,
че всеки път, когато ме погледнеш,
ще се възпламенявам от погледа ти.....
mariniki (Магдалена Костадинова):
благодаря за топлите думички. Усмихнато да е все при теб!