Изкушение
И знам, че винаги, когато се замисля,
ненадейно, уж съвсем случайно,
ще изникваш истински, без да забелязвам,
а всъщност аз сама ще те намирам,
в постоянните си ежедневни настроения
и всеки път, когато ме погледнеш,
ще се възпламенявам от погледа ти,
неподозираща ставащото с мене
и все ми се струва, че е предопределено
сбъдването ни,
изнамирането ни,
събуждането ни заедно
и не мога да си го обясня,
не мога да си го представя случващото се,
но ми харесва
и, най-важното, не искам да си го обяснявам,
нито да свършва,
жадувайки отново да започна отначало с теб
и отново пак в края да оставам до теб,
надявайки се и съня ми да става полуреалност,
и да се усмихвам на сънуваните си блянове,
и неразбирайки истински всичко това,
околното ми се струва още по-неразгадано,
още по непознато, по- мистично
и за да се сбъдна отново във всеки един твой миг,
ще трябва да намеря чудотворния извор,
който сияе дори в моите сънища -
този, от който още не сме пили,
но мислено сме се изкушили...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлана Тодорова Всички права запазени
Благодаря 