21 сент. 2021 г., 12:56

Изкушение

825 0 4

 

 

     В сладкарницата квартална

     влезе малко момиченце.

     С физиономия жална,

     нежно като кокиченце,

     то витрината огледа-

     много лакомства съгледа.

     От къде му дойде тази сила

     от сладките да се откаже,

     на изкушението "не" да каже

     и тръгна си с усмивка мила.

     Малко са като нея тия

     болни от цьолиакия.

 

 

     Цьолиакия-непоносимост към глутена.Не може да се ядат храни от житни култури-хляб,кифли,козунаци,пасти.Моята племенница от рождение не е яла това.Не мога да забравя тъжните й очички,когато гледаше витрините на сладкарниците и баничарниците и се изумявам на волята,която имаше от малка.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лидия Кърклисийска Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

18 место

Комментарии

Комментарии

  • Изкушенията дават сила за всичко в живота! Поздравления за стихото, за силата на детенцето, Бог е с него, а мястото няма никакво значение! Трудно е да издържиш на нещата които би ти вредят, но ако имаш упование в Бог, нещата стават по по-лесен начин. Детенцето е герой!
  • Съжалявам,надявах се да бъде оценено повече заради самата идея,защото е много по-трудно да устоиш на изкушението,отколкото да му се поддадеш,още повече,когато става дума за малко дете.Но явно това трябва да се изживее,за да се разбере.
  • Успех!
  • Алергиите - болестите на модерното болно време!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...