18 нояб. 2006 г., 21:32

Изкуството да обичаш

Поэзия

1.3K 0 12

Мирише на дим,
на зима...
дървета
градина.
Спомени детски.
Невидим вятърът -
мим
играе
не спира.
Играе със сенки.
Притихва.
Замира.
Заспива
лъчът усмирен
в очите -
големите детски
очи.
Ръка се повдига -
Голяма
Корава.
Закрива
вечерни лъчи.
Шамар!
Болка!
Обида!
Кошмарът в очите -
Големите
Детски
Очи...
Родителски глас,
измъчен,
безсилен
и жлъчен
звучи...
Майката груба,
пияна.
Обида
остава
и Обич в очите -
Големите
Детски
Очи...
Вятърът спира
играта
на сенки
с листата -
играчки,
прибрани в ъглите
на улици
пусти
и мръсни...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Na-aN (Милена)

Потресаващо послание!

2007-06-02T18:19:10+03:00
zlati_ival (Златка Вълкова)

Колко тежък стих си написал, Митко.
Бях го пропуснала, но много ме трогна.

2007-01-05T23:40:42+02:00
Веси (Весела Кънчева)

и Обич в очите -
Големите
Детски
Очи...

Просто нямам думи! С възхищение и топлота!

2006-11-30T20:03:23+02:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Жестока и тъжна реалност описваш,
за съжаление за някой реалвост ...

Поздрав за стиха.

2006-11-21T00:32:16+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Чудесен стих!
"Вятърът спира
играта
на сенки
с листата -
играчки,"
Прекрасен!!!

2006-11-19T14:05:48+02:00