Nov 18, 2006, 9:32 PM

Изкуството да обичаш

  Poetry
1.3K 0 12


Мирише на дим,
на зима...
дървета
градина.
Спомени детски.
Невидим вятърът -
мим
играе
не спира.
Играе със сенки.
Притихва.
Замира.
Заспива
лъчът усмирен
в очите -
големите детски
очи.
Ръка се повдига -
Голяма
Корава.
Закрива
вечерни лъчи.
Шамар!
Болка!
Обида!
Кошмарът в очите -
Големите
Детски
Очи...
Родителски глас,
измъчен,
безсилен
и жлъчен
звучи...
Майката груба,
пияна.
Обида
остава
и Обич в очите -
Големите
Детски
Очи...
Вятърът спира
играта
на сенки
с листата -
играчки,
прибрани в ъглите
на улици
пусти
и мръсни...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Ганчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...