Изкуството да обичаш
Мирише на дим,
на зима...
дървета
градина.
Спомени детски.
Невидим вятърът -
мим
играе
не спира.
Играе със сенки.
Притихва.
Замира.
Заспива
лъчът усмирен
в очите -
големите детски
очи.
Ръка се повдига -
Голяма
Корава.
Закрива
вечерни лъчи.
Шамар!
Болка!
Обида!
Кошмарът в очите -
Големите
Детски
Очи...
Родителски глас,
измъчен,
безсилен
и жлъчен
звучи...
Майката груба,
пияна.
Обида
остава
и Обич в очите -
Големите
Детски
Очи...
Вятърът спира
играта
на сенки
с листата -
играчки,
прибрани в ъглите
на улици
пусти
и мръсни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Ганчев Всички права запазени
