Как не можа да разбереш,
че под ледената усмивка крия сълзите?!
Как не можа да разбереш,
че чрез нея се опитвам да преглътна лъжите,
които ти изрече през онази пагубна нощ?!

Защо пак идваш до мене
и очакваш всичко да бъде както преди?!
Защо пак идваш до мене
и с усмивка очакваш да изтриеш болката която ми причини?!
Сякаш, че това ти доставя удоволствие.

Аз те мислех за различен,
а точно ти живота ми провали.
Мислех те за романтичен,
но представата ми развали.
Сега дъжд от горчиви сълзи вали.

Кога ще спреш да се опитваш,
отново да се съберем
и кога ще спреш да подритваш
останалият свят и хората на чувствата вплен?!
Просто затвори очи и си ме представи пак в завивките от лен.

Тогава ти ще проумееш,
че хората обичат, а ти не си способен на това.
И така ти ще увладееш
изкуството да понасяш таз проклета самота!