Два часа оставаха ми смяна
едва издържах вече - глад,
катаджийка съм, не засмяна,
а строга и сърдита - абе ад.
Зададе се един жълт Форд...
махам с палката, колата спира,
заставам аз от левия и борд
и мисля - ще има тук „секира".
- Добър ден, старшина Петрова,
документи, моля, за проверка -
лъхна ме алкохол, като отрова,
явно прибираха се от почерпка.
- Нямам - казва ми господина.
- Как така нямате, излезте вън!
На кръвна проба ще ви мина...
ще ме помните даже и на сън!
Как шофирате, без документи? -
разпених се, извадих си кочана. -
Глоба, и моля, без комплименти,
не ми минават - отправих закана.
Тогава другия от дясно се обади,
ама един такъв, спокоен и засмян:
- Ето моите - документ извади.
Колата беше... с десен волан...
© Анета Саманлиева Все права защищены
Смях е важно да е ...
Поздрав и усмивка за теб.