26 нояб. 2013 г., 22:11

Излез от спомена 

  Поэзия » Другая
803 0 14

ИЗЛЕЗ ОТ СПОМЕНА

 

 

 

Пиян съм... и какво?!

Нима ще бъде по-различно утре?

Дървото ще е пак дърво,

а птиците ще известят за утрин.

 

Небето пак ще си синей

и бели облаци ще го завиват

и негде славей ще запей

сред клонки сгушен, за да го закрилят.

 

 

А мене кой ще защити?!

Душата ми разкъсва струни

на китарата, която ми звъни

със звън на овехтели думи.

 

Повярвах ти! И ти на мен...

Излъгахме се много честно,

подарих ти спомен онзи  ден,

а ти пък подари ми кестен.

 

Намери го до старото дърво,

под шумата разстлана на земята,

а аз намерих птичето перо,

което ти забодох във косата.

 

Щастливи дни... Какво ги промени?!

Какво направи ни животни?

Какви са тези зли искри

в очите ни самотни?!

 

Живот... съдба... или каквото там!

Не знам кое от всичко,

но променихме се за жалост, знам...

до тука беше всичко!

 

Сега ,,Довиждане,, ти казвам,

а ти на мене ,,Сбогом,, ми кажи,

със пръста пътя ти показвам...

излез от спомена и забрави!

© Емил Стоянов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тъпо е Емо. Знам. Поне ти остава сърцето, защото докато те боли сърцето знаеш със сигурност че имаш сърце нали? Пожелавам ти да те боли завинаги.
  • Благодаря приятели за прекрасните коментари. Ели обещавам да те усмихна в най-скоро време
  • Пишеш искрено! Усетих всеки твой стих, който прочетох до момента. Много ми се иска да прочета нещо усмихнато от теб! Ще го очаквам!
  • Силно, искрено, докосващо!
    Поздрав!
  • Браво Емо. Това е страшно добра поезия.
  • Браво, хареса ми, често се лъжем честно

    “Повярвах ти! И ти на мен...
    Излъгахме се много честно“...
  • !!!
  • Пишеш изключително СИЛНО и ЗАПОМНЯЩО СЕ!!!!!!!!БРАВО НА ТЕБ!!!!!!
    Тъжно, а много много красиво казано!!!!!!!!!!!
    Моите ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!!!!!!!
  • какво по-хубаво от добрия спомен пази го!
  • хареса ми....
  • !!!!!!!!!!!!!!
  • Ако една връзка издиша и така го чувстват и двамата, изхода е ясен. Това
    , което ще ги държи заедно, няма да е любов. Навик, рутина, изгода, скруполи, но не и любов.
    Но има ли искра някъде там дълбоко заровена и забравена, тогава имат шанс. Едно сритване по дупето и на двамата, ще им дойде като начален тласък. И тогава ще започнат да пишат нови спомени
  • Много е тъжно, Емо...
    "А мене кой ще защити?!
    Душата ми разкъсва струни
    на китарата, която ми звъни
    със звън на овехтели думи."
    Усмихни се! Нали знаеш, че след дъжд винаги изгрява слънце!?!
    А стихът ти е много, много добър! Поздрави и усмивки!
  • Ех, ако можеше да става така... Споделям чувството ти и те поздравявам за стиха.
Предложения
: ??:??