Излез от спомена
ИЗЛЕЗ ОТ СПОМЕНА
Пиян съм... и какво?!
Нима ще бъде по-различно утре?
Дървото ще е пак дърво,
а птиците ще известят за утрин.
Небето пак ще си синей
и бели облаци ще го завиват
и негде славей ще запей
сред клонки сгушен, за да го закрилят.
А мене кой ще защити?!
Душата ми разкъсва струни
на китарата, която ми звъни
със звън на овехтели думи.
Повярвах ти! И ти на мен...
Излъгахме се много честно,
подарих ти спомен онзи ден,
а ти пък подари ми кестен.
Намери го до старото дърво,
под шумата разстлана на земята,
а аз намерих птичето перо,
което ти забодох във косата.
Щастливи дни... Какво ги промени?!
Какво направи ни животни?
Какви са тези зли искри
в очите ни самотни?!
Живот... съдба... или каквото там!
Не знам кое от всичко,
но променихме се за жалост, знам...
до тука беше всичко!
Сега ,,Довиждане,, ти казвам,
а ти на мене ,,Сбогом,, ми кажи,
със пръста пътя ти показвам...
излез от спомена и забрави!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емил Стоянов Все права защищены
