23 мар. 2007 г., 13:10

Излишният

1K 0 1

Излишният понякога е сам,

понякога единствен неразбран е.

Излишният е вечно изтерзан

и в група той все сам ще си остане.

Един със друг избират се герои,

един със друг и низките се сбират.

А за излишния? Остана някой? Кой?

И неотменно него все не го разбират...

По своя път върви като прокажен,

а не е! Но не го и никой пита.

А той с наведена глава като наказан

в страничен път върви отритнат.

И не е лош, и не е невъзпитан,

но е различен. Тежката присъда.

Но погледнете го, на вас и той прилича!

Дали ще бъдеш ти или пък аз ще бъда!?

Излишният е винаги излишен

с безлично вдигнатите рамене,

той вдишва въздух след това издишва

и се превръща в прах в какъвто ние не.

 

Защото ние в група ще изтлеем

и неразбрали своя земен път

ще си отидем. Ей тъй - както си живеем

и наште дни през нас ще изтекат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • СТРАХОТНО Е!наистна много ми хареса...и аз често откривам в себе си излишната .. нямам думи направо

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...