23.03.2007 г., 13:10

Излишният

1K 0 1

Излишният понякога е сам,

понякога единствен неразбран е.

Излишният е вечно изтерзан

и в група той все сам ще си остане.

Един със друг избират се герои,

един със друг и низките се сбират.

А за излишния? Остана някой? Кой?

И неотменно него все не го разбират...

По своя път върви като прокажен,

а не е! Но не го и никой пита.

А той с наведена глава като наказан

в страничен път върви отритнат.

И не е лош, и не е невъзпитан,

но е различен. Тежката присъда.

Но погледнете го, на вас и той прилича!

Дали ще бъдеш ти или пък аз ще бъда!?

Излишният е винаги излишен

с безлично вдигнатите рамене,

той вдишва въздух след това издишва

и се превръща в прах в какъвто ние не.

 

Защото ние в група ще изтлеем

и неразбрали своя земен път

ще си отидем. Ей тъй - както си живеем

и наште дни през нас ще изтекат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • СТРАХОТНО Е!наистна много ми хареса...и аз често откривам в себе си излишната .. нямам думи направо

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...