2 июн. 2013 г., 09:43  

Излишно 

  Поэзия » Другая
5.0 / 8
581 0 10
Излишно
Кръгът огражда центъра на всеки свят.
Защо тогава на поточе ми приличат
въздишките, сълзите, и (понякога) смехът
на равновесията, криещи ме от злините?
Поддържам точките, граничещи с еднаквостта–
(от кал разправят че сме сътворени всички;
излишно е да гледам в липсващото ти
ребро-подобно моето и то издишва свои срички)
и теб ти трябват: дом, постеля, тъмнина и светлина.
С оранжеви конци бродираш (по завивката на здрача)
слънца, утеха, малки книжни хвърчила и пръстчета ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Предложения
  • И снова здесь гибнут ребята - которым семнадцать лет. Смерть их страшна, непонятна. А объяснении это...
  • Сквозь ночную тишину, Ветерок подул в лесу. Все деревья зашумели, Лес покрылся снегом вмиг. Сосны вс...
  • Не знаю как были дела в Афганах.... Ведь не ходил я с финкой на душман. Но и меня побаливают раны. А...

Ещё произведения »