Излишно
Кръгът огражда центъра на всеки свят.
Защо тогава на поточе ми приличат
въздишките, сълзите, и (понякога) смехът
на равновесията, криещи ме от злините?
Поддържам точките, граничещи с еднаквостта–
(от кал разправят че сме сътворени всички;
излишно е да гледам в липсващото ти
ребро-подобно моето и то издишва свои срички)
и теб ти трябват: дом, постеля, тъмнина и светлина.
С оранжеви конци бродираш (по завивката на здрача)
слънца, утеха, малки книжни хвърчила и пръстчета ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.