линасветлана
765 результатов
Бе впита в ходила снага,
превръщаща се в прах.
Живял бе милиард лета
сред смелост и сред страх,
че някой ден ще полети ...
  255  10 
Колкото и да наднича гладния нос в онова, което се пече, колкото и очичките да твърдят, че е готово, докато ръчичките не отворят хлебопекарната, а опитът не огледа действителността в тавичката... А и нивата, която очаква питката да я обиколи; Ами лисицата, дето с ум и разум лапнала питката...
- Вним ...
  92 
- Смял ли си се през сълзи?
- Ти, сериозно ли питаш?
- Да ти приличам на несериозен човек?
- Не, но ми приличаш на твърде сериозен.
- Сериозно? ...
  166 
Завръщаха се всеки път, когато можеха – прах при прахта, в своята точката на пресичане. Пилееха времето ѝ, обещавайки ѝ свежа кръв, но всъщност ѝ носеха само себе си. Тя ги поглъщаше, доволна от привързаността им и ги изпращаше далеч от себе си, за да се огледа в спомените си за тях. Но!
Веднъж, так ...
  124 
Вали. От оня ситен дъжд, дето хем мирише на ноември, хем като се лепне за косата ти измъкване от мокрите му целувки няма. Тръснеш глава насам-натам, свреш врат в яката на връхната си дреха и току усетиш дъното на Марианската падина сред локвите на този свят. Обувките ти жмръцкат, от чантата ти капе ...
  137  11 
Всяко минало си има лице. Не знам дали си виждал лицето на своето! Днес те виждам за пръв път. Кое виждам първо ли? Ами... Предполагам, че искаш да знаеш повече и от кокошката за яйцето, и не се прави, че яйцето, онова от което започва живота ти, същото, със счупената черупка, със сивеещата си белот ...
  110 
Люлее пътник срещу вятъра стебло,
а споменът – болящ до корен,
препъва го с последното листо,
но път не гледа синьото отгоре.
Завърта по часовниковата стрелка ...
  222  18 
Зася три срички в почвата на долната земя,
и щом покълнаха, се влюби неусетно в тях.
Обгрижва ги. Растяха те, а с тях и аз растях.
Сдобих се с цвят, стебло със тръни и с небе.
Капризният ми аромат бодеше хорски длани, ...
  180  10 
Носиш изгрев със себе си,
с всичките му надежди,
както морето носи съдба
и създава чрез нея копнежи.
В светлината прелива от сол ...
  200 
Изцапани са с пръст ръцете.
Земята им със семена е пълна.
На всяко семенце в сърцето
желанието за живот покълна.
То има собствен корен, ...
  275  16 
Събират в стъкленото си сърце
копнежите ми, светли, по земята.
Допирам, отпечатвам, своето лице
връз хладната артерия на тишината.
Пулсира тя. В безброй угаснали очи ...
  212 
В душите ни върлува страх –
безлунен, безпричинен, безпризорен.
Когато ме целуна, в себе си го разпознах.
Бе лесно да реша, че той за всичко наше е виновен...
Но, не, не е съвсем така... А как съвсем е?! ...
  184 
Събира сили
моето перо,
дете на разума и на сърцето,
в мастиленото ти море да топне своя връх…
Дума не съм и не бива да съм. ...
  262 
Жъне лунният сърп
златната нива на тъмната страст.
Сянка хвърля връз пръст,
сякаш река, онова, между нас.
Който пристъпи се вкоренява ...
  215 
Завържеш
с обещанията си
сърце,
(да бе балон – да гръмне,
или пък конеца си да скъса) ...
  180 
Цветенца раснат в синьо небе.
Куче в тревата опашка гризе.
Облак е гушнал две-три звезди.
Слънце се свива сред криви стени,
а пък луната до него седи. ...
  157 
Спъвам се в прага на утрото
и широко отварям очи.
По пътеката на прелялото
слънце разхожда лъчи.
Розовее листакът, а ятото, ...
  164 
Все още пазех скъпия момент –
усещах, че така е редно,
до снимката ни в оня ден.
Това ми бе и важно, и потребно.
А в рамката – усмихва се Любов, ...
  328  20 
Едно поисках, друго – взех,
останалото просто изоставих.
Упрекваха ме, точно днес,
че твърде лесно го забравих.
Усмихвах се и си мълчах – ...
  236  13 
Светът нарича его онова,
що мисли, чувства и мечтае,
когато го облича със слова,
и се опитва да го опознае.
Опипва го с желаещи ръце. ...
  168 
Бе сам прекрасният Адам.
Залязваше копнежът на Луната
да скита вечно с него. Там,
където близостта е в сетивата.
Загледан в забраненото от Бог, ...
  203 
Поддържат визията на страстта,
тъй както се поддържа стара сграда.
Основите ѝ впити са в плътта,
но от стените древната мазилка пада.
Кърпежът няма да спаси и този дом, ...
  175  10 
Бе времето като монета кръгло,
а в центъра му – целият ни свят,
върти се, и на тъмно, и на светло.
Там миговете (в)се опитват да растат.
Притиска ги механиката на съдбата ...
  265 
Отпивах от сълзите на леда.
Очаквах мъката му да ме стопли.
Бушуваше навън света
и наводняваше реки. И локви.
Присъствах в своя собствен ад ...
  210 
Вълнува се като море
затичало се към брега си.
Препъва ветрове
и разпилява ги с дъха си.
Прибира светлата им скръб ...
  217  13 
Не стигат, вече не,
ни думите, ни липсата на думи
до онзи, който е
избрал с очите си да те залюби.
Звездите му в очи блестят ...
  228 
Едни ги свърши, други – обеща
когато се прощаваше с нощта.
Живееш – като всички – от и до
на времето в удобното гнездо.
Превръщаш дните си в едно тире, ...
  394  16 
Носи си дните и нощите
както прибоят катери брега,
в своите прилив и отлив,
с постоянството на дълга.
Разсъждават я погледи ...
  220 
Изгубвам нещо, някой го намира,
а то… За него, нищичко не значи.
Той гледа как наоколо се взирам.
Как търся и опитвам да не плача.
Върти се пред очите ми светът, ...
  287  10  14 
С щастливата походка на дете
разхожда облак своето небе.
Наднича тук. Забравя го, ей там.
За него плаче и заспива сам.
В съня си все назад се връща ...
  221 
Заглеждам се в деня след теб.
Прилича ми на някого, но… Не!
Не е ни редно, ни възможно.
И все пак… Същото на цвят небе…
Готово и на слънце, и на дъжд. ...
  243  10 
Както сипва денят кофеина
в порцелана на сънена чаша
и подслажда, преди да отмине,
птича песен раздумката наша.
Както намират се спомени, ...
  262  14 
Разсмивам Господ, ден след ден,
макар да ме боли, от смях, душата.
Едва ли друго Той очаквал е от мен,
когато влагал е в човеците мечтата.
За всичко друго, вярно, има си сезон – ...
  259  12 
Събира в тоновия род
на своята представа за благополучие
хармонията на един живот
и някак… Не постига нужното съзвучие.
Все някъде, препъва песента ...
  199 
Отдавна липсва лед
в уискито от счупената чаша,
а казваха, отвред,
че злото с нея всички плашат.
А то – е! Предвидимо зло, ...
  257  10 
Различна приказка за вероятни сходства
разправят и през рамо плюят разказвачите.
Приседнали край лагерния огън на косачите
събираме искри – да търсим разни сродства
докато се вслушваме в словата на палачите. ...
  286  10 
Стрък със златна корона
озарява земните мисли
и разхожда по небосклона
любовта, с нейните истини.
Прецъфтява часът за кафе. ...
  201 
Прихлупва облаче света
и в бялото се гмурва птица.
Размахва вятърът крила
след слънцето – залязваща жълтица.
Пищи, високо в падащия здрач ...
  197 
Тъпата болка и острата нужда
срещна животът на кръстопът.
Криви жени. Реагираха остро.
В спора им пламна нечия плът.
Беше пожар, алчен и гладен, ...
  190 
Ти отметна завивката на съня,
както се вдига було над спомен.
Аз се протегнах. Ти се засмя.
И търкулна смехът ти покоя.
Изпищя, стреснат, денят. ...
  210 
Предложения
: ??:??