Излъжи ме
Вятърът мята тънките жици
и луната е цяла в позлата.
Совите имам аз за сестрици,
а пък бухалите са ми братя.
Таласъм ще тропне на тавана,
призрак в тъмното ще се изкиска...
В лудостта си влюбен ще остана,
и далече - пак ще си ми близка.
Някой ще разсърди Зевс среднощно,
нарушил покоя му божествен.
Той светкавици ще мята злостно -
аз за тебе ще напиша песен.
Глутниците котка ще разлае,
ще изскърца ревматична става...
Който за разпятие мечтае,
получава кръста на Варава.
За това далече от Голгота
земните си дни смирено сричам.
Лъга ме безочливо Живота -
излъжи веднъж, че ме обичаш...
© Димитър Никифоров Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Много е хубаво, Митко! Хич да не ти пука кой как си избил комплексите
-
Хареса ми!Wali/Виолета Томова/
-
Добро утро Благодаря на отбилите се и на плужека, дето е цъкнал двойката, разчитайки единствено на анонимността си... Ама аз си го знам кой е, то трябва доблест, да се регламентираш, ама на него явно му липсва...
Хубав ден, банда откровенска -
Ще те излъже. И не веднъж)))
Но веднъж поне ще каже вярно. -
Аз не вярвам вече,колкото и сладка и да е лъжата!
-
И аз съм влюбена в твоята лудост
затова с ръка на сърцето ще ти кажа - обичам те
Пиши, пиши песни, Митаче, ние ги четем, защото са добри! -
Създай ме... Не от бури и тайфуни,
създай ме от кънтяща тишина
и нека бъда твоето безумие,
възкръснало в усмивка на сълза...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
А ти продължавай да ни изненадваш....
Поздрави!!