smile (Ана)
62 132
4 авг. 2005 г., 23:21

Измачкани слънца 

  Поэзия
701 0 2
Късах слънца от чужди животи,
исках в моя хиляда да бъдат,
оставих птици простори да дирят, сиротни,
и да блъскат сърцата си във всеки ъгъл.

Взех си слънцата - нали това исках!
Небето си - моето - с тях да закича.
Издраха ръцете ми. Остри. Не исках
по върбата дива, сълза да се стича.

Птици бездомни намериха пристан
на върбов клон от бури прекършен.
Смачках слънцата. Не исках
да съм точка последна в стих недовършен.

Слънцата измачкани хвърлих във огън.
Огън при огън отива.
В мене остана петното от спомен
за накацали птици по върбата дива.

© Ана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??