Измина цяла година...

25 июн. 2007 г., 02:14

Поэзия

1275 0 1

Красива лятна вечер,
блещукат хиляди звезди,
морето тихо, сякаш уморено,
едва-едва шуми...

Легнал съм на плажа,
гледайки красивите звезди,
слушайки слабите вълни,
лежа, мечтаейки до мене да си ти...

Мисля си, боли ме и тъжа,
защо, защо получи се така?
Далече някаде си ти,
далеч от мен и моите мечти...

Лежа и плача сам на плажа,
плача, да, защото те обичам,
но как да го докажа,
ти така и не повярва в мен!

Отварям аз бутилка вино,
със него ще полея мъката...
да се напия, да забравя теб за миг,
задача непосилна ще е това...

Обичам те безумно много,
и искам да го изкрещя!
Обичам твойте сини, мънички очи,
приличат те на най-красивите звезди!

Влюбен съм във теб ужасно много,
боли, че няма те до мен сега...
Боли, сърцето пак се свива
и мъката бавно ме убива...

Тъга и болка ме обземат,
и чувствам се ненужен,
ненужен, щом не мога да съм с теб...
ти смяташе така за най-добре...

Дори и след година,
ти още си ми всичко.
Макар че болка ти ми причини,
готов съм да съм с теб дори сега!

Ти си най-красивата на този свят,
богинята на таз земя проклета,
кралицата на моя свят,
пленила моето сърце!

Единствена за мен си ти,
с любов безумна ти ме покори!
Не мога повече така, не, не мога,
искам ти да бъдеш за мене любовта!

Писна ми от болка, от тъга,
сълзи горчиви кожата раздират...
Мъката във мен напира,
главата ми от болка пак пулсира...

Опитвам се онзи ден да забравя,
твоят поглед да не ме наранява,
но как да забравя тези очи,
неземно красива си, НЕЛИ!!!

Измина цяла година...

Свързани произведения

Комментарии

Предложения