Измислен сън

Очакване събудено от нищо
обзема ме в прегръдка страстна.
Омръзна ми да бъде всичко
и любовта да е прекрасна...

Тихо е, когато няма ги звездите!
Капчици се чуват тук-таме...
Пусто е, когато няма ги душите -
някоя проблесне, пък умре.

И така, със вятъра във мене,
аз се нося на крилете на нощта.
И всеки може да ме вземе.
Да ме прегърне в своята душа...

Когато слънцето усмихнато изгрее
ще се събудя от измислен сън.
И любовта във мене ще запее!
А чувствата ще си играят вън!